Условна присъда за мъжа, убил съдия Емилия Петкова при катастрофа на магистрала Тракия
Върховният касационен съд (ВКС) осъди условно на 3 години затвор водача, който блъсна на автомагистрала „ Тракия “ и аргументи гибелта на арбитър Емилия Петкова, която работеше в закрития към този момент Апелативен профилиран углавен съд, оповестява " ".
Трагичният случай се случи на 29 януари 2022 година на автомагистрала „ Тракия “ в посока София. Съдия Петкова карала автомобила си „ Тойота Ярис “ в последна лява лента с доста ниска скорост от 17-20 км/ч поради мощно димящ по това време сектор, защото имало пожар от горяща растителност.
Към 14,40 ч. в същата лента се движел и подсъдимият с колата си “Ленд Роувър Рейндж Спорт “. Той карал с към 141 км/ч, само че не понижил поради задимения път. Заради влошената видимост не съумял да забележи движещия се пред него автомобил и го блъснал в задната част, след което Емилия Петкова е умряла на място. След удара двете коли останали една в друга и движейки се дружно надясно стигнали десния прием на автомагистралата. Колата на арбитър Петкова се запалила, а огънят обхванал и другия автомобил. Според заключението на съдебномедицинската експертиза повода за гибелта на съдийката е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и опорно-двигателна контузия. Подсъдимият водач е бил тестван за алкохол и опиати, като резултатите от пробите са били негативни.
На първа инстанция делото завърши за 3 месеца и при започване на предходната година окръжният съд в Пазарджик осъди водача условно на 3 години затвор, само че беше определил погрешно изпитателния период на 6 години. След това апелативният съд в Пловдив понижи изпитателния период на 4 години, само че и двете страни бяха недоволни от решението и делото стигна до Върховен касационен съд.
В края на предходната година състав на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Мина Топузова върна делото на апелативния съд (виж тук). Тогава висшите съдии бяха несъгласни с условната присъда, като написаха, че лидерът е работил самоуверено, като не е понижил скоростта до 69 км/ч, която съгласно експертно умозаключение по делото е щяла да му разреши да избегне удара. Върховен касационен съд върна делото и за това, че откри за нестимулирано решението мъжът да бъде наказан условно, уточни, че е надценено съпричиняването от страна на потърпевшата арбитър Петкова и напомни множеството пътни нарушавания на подсъдимия. Според висшите съдии потърпевшата е щяла да бъде застигната и ударена, даже да е карала с по-висока, близка до съобразената скорост, не е имала опция да се престрои в най-дясна лента, а и всички водачи понижили скоростта, като се изключи подсъдимия.
Така делото се върна в апелативния съд, който при повторното му разглеждане, през април т.г. осъди дейно водача на 3 години затвор.
Тази присъда предстоящо беше атакувана от подсъдимия, само че пък различен състав на Върховен касационен съд (председател Петя Шишкова, Весислава Иванова – докладчик и Надежда Трифонова) реши, че ефикасното наказване е незаслужено и дефинитивно осъди мъжа условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период, като той ще има възбрана да кара за 6 години.
Според този състав на Върховен касационен съд административните нарушавания на разпоредбите за придвижване са с решаващо значение за преценката кой да е размерът на лишаването на подсъдимия от правото му да кара, само че не може единствено въз основа на тях да се преценя, че степента на публичната му заплаха е такава, че да постанова да изтърпи наказването в пандиза. Съдът отбелязва, че подсъдимият е опитал да помогне на арбитър Петкова, като направил опит да я извади от горящата кола. По време на процеса, а и още след действието, осъзнал и изразил страдание за тежката покруса. Върховен касационен съд също отбелязва съпричиняването от страна на потърпевшата. В тази връзка пък отбраната на подсъдимия е изтъкнала, че апелативният съд не е позволил експертиза, която да откри дали ударът би настъпил, в случай че потърпевшата се беше движила със скорост от 70 км/ч.
„ Съпричиняването занижава степента на публичната заплаха на осъщественото закононарушение и това виждане е трайно одобрено в правосъдната процедура. Резонно е недоволството, че усложнената пътна конюнктура е третирана по един метод за потърпевшата и по различен за подсъдимия, в случай че тя е била идентична за всички участници в придвижването. Освен това позволеното от подсъдимия нарушаване на разпоредбите за придвижване е едно – придвижване в лявата пътна лента на автомагистралата с несъобразена при навлизането в задимения пътен сектор скорост – и то безпричинно е преекспонирано като завишаващо степента на публичната заплаха на действието. Не единствено нищо в съответното действие не дефинира степента на публичната му заплаха като по-висока от типичната за този жанр действия, а даже противоположното – съпричиняването от страна на потърпевшата занижава степента на социална заплаха на стореното от подсъдимия “, се споделя в решението.
В него Върховен касационен съд написа още, че откъсването на подсъдимия от обществената среда за изтърпяване на дейно наказване би било целесъобразно при положение на безусловна нужда обществото да бъде защитено от него или при положение на задоволително данни, че в случай че не изтърпи дейно наказването, той не би се поправил и превъзпитал.
„ Съдът не съзира нито една от коментираните рискове и в резюме заключава, че и без ефикасното изтърпяване на наказването, задачите му са постижими във връзка с този обвиняем “, написа Върховен касационен съд и отбелязва, че избраният оптимален изпитателен период ще даде опция на подсъдимия да осмисли държанието си и ще му влияе предупредително и възпиращо да прави други закононарушения под боязън и от допустимо активиране на наказването.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Трагичният случай се случи на 29 януари 2022 година на автомагистрала „ Тракия “ в посока София. Съдия Петкова карала автомобила си „ Тойота Ярис “ в последна лява лента с доста ниска скорост от 17-20 км/ч поради мощно димящ по това време сектор, защото имало пожар от горяща растителност.
Към 14,40 ч. в същата лента се движел и подсъдимият с колата си “Ленд Роувър Рейндж Спорт “. Той карал с към 141 км/ч, само че не понижил поради задимения път. Заради влошената видимост не съумял да забележи движещия се пред него автомобил и го блъснал в задната част, след което Емилия Петкова е умряла на място. След удара двете коли останали една в друга и движейки се дружно надясно стигнали десния прием на автомагистралата. Колата на арбитър Петкова се запалила, а огънят обхванал и другия автомобил. Според заключението на съдебномедицинската експертиза повода за гибелта на съдийката е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и опорно-двигателна контузия. Подсъдимият водач е бил тестван за алкохол и опиати, като резултатите от пробите са били негативни.
На първа инстанция делото завърши за 3 месеца и при започване на предходната година окръжният съд в Пазарджик осъди водача условно на 3 години затвор, само че беше определил погрешно изпитателния период на 6 години. След това апелативният съд в Пловдив понижи изпитателния период на 4 години, само че и двете страни бяха недоволни от решението и делото стигна до Върховен касационен съд.
В края на предходната година състав на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Мина Топузова върна делото на апелативния съд (виж тук). Тогава висшите съдии бяха несъгласни с условната присъда, като написаха, че лидерът е работил самоуверено, като не е понижил скоростта до 69 км/ч, която съгласно експертно умозаключение по делото е щяла да му разреши да избегне удара. Върховен касационен съд върна делото и за това, че откри за нестимулирано решението мъжът да бъде наказан условно, уточни, че е надценено съпричиняването от страна на потърпевшата арбитър Петкова и напомни множеството пътни нарушавания на подсъдимия. Според висшите съдии потърпевшата е щяла да бъде застигната и ударена, даже да е карала с по-висока, близка до съобразената скорост, не е имала опция да се престрои в най-дясна лента, а и всички водачи понижили скоростта, като се изключи подсъдимия.
Така делото се върна в апелативния съд, който при повторното му разглеждане, през април т.г. осъди дейно водача на 3 години затвор.
Тази присъда предстоящо беше атакувана от подсъдимия, само че пък различен състав на Върховен касационен съд (председател Петя Шишкова, Весислава Иванова – докладчик и Надежда Трифонова) реши, че ефикасното наказване е незаслужено и дефинитивно осъди мъжа условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период, като той ще има възбрана да кара за 6 години.
Според този състав на Върховен касационен съд административните нарушавания на разпоредбите за придвижване са с решаващо значение за преценката кой да е размерът на лишаването на подсъдимия от правото му да кара, само че не може единствено въз основа на тях да се преценя, че степента на публичната му заплаха е такава, че да постанова да изтърпи наказването в пандиза. Съдът отбелязва, че подсъдимият е опитал да помогне на арбитър Петкова, като направил опит да я извади от горящата кола. По време на процеса, а и още след действието, осъзнал и изразил страдание за тежката покруса. Върховен касационен съд също отбелязва съпричиняването от страна на потърпевшата. В тази връзка пък отбраната на подсъдимия е изтъкнала, че апелативният съд не е позволил експертиза, която да откри дали ударът би настъпил, в случай че потърпевшата се беше движила със скорост от 70 км/ч.
„ Съпричиняването занижава степента на публичната заплаха на осъщественото закононарушение и това виждане е трайно одобрено в правосъдната процедура. Резонно е недоволството, че усложнената пътна конюнктура е третирана по един метод за потърпевшата и по различен за подсъдимия, в случай че тя е била идентична за всички участници в придвижването. Освен това позволеното от подсъдимия нарушаване на разпоредбите за придвижване е едно – придвижване в лявата пътна лента на автомагистралата с несъобразена при навлизането в задимения пътен сектор скорост – и то безпричинно е преекспонирано като завишаващо степента на публичната заплаха на действието. Не единствено нищо в съответното действие не дефинира степента на публичната му заплаха като по-висока от типичната за този жанр действия, а даже противоположното – съпричиняването от страна на потърпевшата занижава степента на социална заплаха на стореното от подсъдимия “, се споделя в решението.
В него Върховен касационен съд написа още, че откъсването на подсъдимия от обществената среда за изтърпяване на дейно наказване би било целесъобразно при положение на безусловна нужда обществото да бъде защитено от него или при положение на задоволително данни, че в случай че не изтърпи дейно наказването, той не би се поправил и превъзпитал.
„ Съдът не съзира нито една от коментираните рискове и в резюме заключава, че и без ефикасното изтърпяване на наказването, задачите му са постижими във връзка с този обвиняем “, написа Върховен касационен съд и отбелязва, че избраният оптимален изпитателен период ще даде опция на подсъдимия да осмисли държанието си и ще му влияе предупредително и възпиращо да прави други закононарушения под боязън и от допустимо активиране на наказването.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ